Селската къща на Унуфри

Както винаги страхотно обзаведена и красива. С голям двор и много растения. Можете да ми идвате на гости, когато пожелаете !!!

Селската къща на Унуфри Dobri4

Унуфри беше много уморен от сивото и скучно ежедневие. Той реши да отиде във своята селска къща и да си почине от всичко. Той го направи. Влезе в къщичката и отиде право в кухнята. Там той си направи един много хубав и топъл чай. След това от един шкаф извади кутия с бисквити и излезе навън. Къщата имаше веранда, а на верандата имаше масичка и три стола. Унуфри остави чая и бисквитите на масата и седна на един от столовете.
След това изяде три бисквитки, отпи няколко големи глътки от чая си и каза:
- Това е животът. Седиш си на спокойствие, вдишваш свежия въздух, слушаш врабчетата. Страхотно е !!!

Българ беше решил да се поразходи малко из провинцията и разбра, че верният му първи приятел Унуфри е в селото. Отиде и почука на приятната му селска къща три поредни пъти в тон, за да разбере че е той.

Унуфри отиде до вратата. Той разбра, че е Българ, защото беше почукано 3 пъти. Унуфри отвори
- Здравей приятелю. Влизай. - каза Унуфри.
- Как си днес ? Отдавна не съм те виждал. - рече той и сипа чай на Българ в една голяма чаша.

Българ влезе. Трябваше да говорят за много неща, но той реши да не прибързва с лошите вести, а да започне с добрите - все пак не се бяха виждали отдавна, Унуфри сякаш го избягваше и това го притесняваше и го караше да потръпва. Кметът се настани внимателно на един от удобните дървени столове. Постоя малко сам, поогледа хубавата запазена къщурка на Унуфри чакайки, докато не дойде приятелят му с една голяма чаша и му я подаде. Българ отпи малко и остави чашата на масата, като кръстоса пръсти.
- Ами аз съм всеки уикенд тук на село, през седмицата съм в града. Работя, почивам си, запълвам разнообразно свободното си време и се чувствам невинно властен, но това беше преди. Отдавна не сме се виждали, а ти всеки ден си у вас или тук, сякаш ме забрави. Вече не ме търсиш, а когато аз те потърся ти си някъде навън или просто не ми отваряш, не знам кое от тези две неща е вярно. Важното е, че ми липсваш, а ти всъщност сякаш ме избягваш и ми е гадно, когато не ми отваряш, а аз те търся. Напоследък сякаш ме замени с Нед и ме забрави напълно. Рядко си говорим, рядко се засичаме и когато и да е това рядко, отново ти излиза някакъв ангажимент и си тръгваш просто ей така. Какво има? Какво става, напоследък не се съдържаш тук дори и за час.

Хорацио изскочи от сенките. Беше се научил на това от един клип в интернет и нямаше търпение да го покаже на приятелите си. Видя Българ и Унуфри , и тъкмо щеше да ги заговори , когато мрачната атмосфера налегна и него.
-Какво става , хора? Защо сте толкова мрачни?- не последва отговор.
-Е , хайде де , ще ви изслушам и ще ви помогна! - Хорацио обичаше да се меше във всичко. Това бе негова неотлъчна и вечна черта и колкото и да се бореха с това , то неможеше да бъде променено. Седна и зачака приятелите му да проговорят

- Българ ! Приятелю !!! Няма нищо такова. Не си мисли, че те отбягвам. Не съм те заменил с когото и да било. Просто Нед е нов тук и аз искам да станем приятели с него. Той е страхотен човек и мисля, че е много добър приятел. Както и Педро. Те двамата са нови тук и аз се опитвам да ги накарам да се чувстват като у дома си. Това е. - каза Унуфри на Българ обзет от тъга.
- Ние двамата с теб сме приятели от деца. Никога няма да забравя страхотните детски мигове и случки. Искам да знаеш, че никога няма да се откажа от нашето приятелство. Ти си моят най - добър приятел. Искам да си останеш такъв завинаги. - каза Унуфри на Българ и го прегърна. След това той се разплака и добави:
- А колкото до това, че не винаги ти отварям или си заминавам е, защото просто не съм си вкъщи. Зает съм с много семейни проблеми. Също така имам да уча много уроци и да пиша много домашни. Моля те не ми се сърди !

- Не се сърдя. Просто ми липсваш, а пък и сме най - добри приятели и се притеснявам да не би да ме избягваш, да съм сгрешил нещо или... не знам. Не ми пишеш, не ми говориш, не се срещаме. - отвърна тъжно Българ и подсмръкна шумно. - Извини ме. - каза и се изсекна гнусно на малката кърпичка, която стана от бяла зелена. Изхвърли кърпичката през прозореца и примига няколко пъти. - А ти какво правиш?

ПП. влез в скайп.

След като Унуфри беше отишъл до почивната вила на своя приятел Българ, но Българ не му отвори, Унуфри се прибра в своята вила тъжен. Той отключи входната си врата и влезе вътре. Той седна на едно голямо канапе в хола на селската си къща и се замисли
'' Защо ли Българ не ми отвори ? Може би вече не иска да сме приятели. Да не би да съм го разочаровал с нещо и за това да не иска да се среща с мен и да ме вижда ? " - мислеше си Унуфри и търсеше отговор на многото въпроси дошли в главата му по едно и също време.

- Ехо, Унуфри, приятел тук ли си?
Това беше първото провикване в селото тази сутрин, защото Българ най - сетне имаше време да се отбие до родното си място, защото преди нямаше толкова модерни градове, а само селца. Беше разбрал, че Унуфри е в селото и бързаше да се отбие при най - добрият си приятел, надявайки се да не го е забравил.

Унуфри седеше в своята скромна, но хубава селска къщурка. Той се любуваше на зимната гледка, която беше пред неговите очи. Снегът вече беше натрупал и вятърут беше образувал големи преспи. Унуфри беше щастлив, че Коледа наближава. Това беше неговият любим празник и той го очакваше с нетърпение. Изведнъж си той си каза:
- Ще ми се да дойде някой и да си поприказваме. - каза той и отиде в кухнята, за да си направи топъл чай.

Селото тънеше в преспи, снегът трупаше с мощна скорост, но малко по малко валежите ставаха по - слаби и скоро спряха, но студът не спираше да бушува. Българ вървеше срещу вятъра, опитвайки се да прекоси дълбоките преспи и да излезе на мястото на замръзналото езеро. Сякаш беше нощ, нямаше жива душа и беше адски студено и тъмно. Само едно нещо беше различно. В къщата на Унуфри светеше. Българ, веднага щом забеляза светлината, се втурна към къщата и започна да блъска с всичка сила по дървената врата, надявайки се да не е сбъркал къщата и наистина най - добрият му приятел да е там.

Унуфри чу блъскането по вратата и веднага отиде да отвори, защото знаеше, че навън е много студено. Той отвори и видя на вратата Българ. Той му каза:
- О, Българ ! Здравей. Влизай бързо !!! Не стой на студа. - каза той. Бъ;гар влезе и Унуфри добави:
- Отивам да направя един чай и за теб, за да можеш да се сгрееш. Все пак си бил на студа досега. - каза Унуфри и изтича в кухнята. След малко той се върна носейки със себе си чая.
- Ето, Българ. Пийни си топло чайче и се сгрей. - каза Унуфри.
- Е, как си ? - попита той

» Селската къщурка на Супер Спиро
» Унуфри
» Домът на Унуфри
» Честит рожден ден, Йони (Унуфри)