Тайната квартира на Гюрчетата

- Ооооо, здравей Пешо. Откога не сме се виждали. Наистина много отдавна не сме се виждали. - каза Унуфри и изтри сълзите от очите си.
- Влизай при нас приятелю !!!

- Пичови вижте кой са е завърнал? - скокна от мястото си Българ и посочи слепият си приятел. След това прескочи акробатически масата и покани пешо да седне до тях. - Е че кеф стана неска ама, дубре чи са събрахми. Ай разказвайте, Хорацио, Пешо?

-Здравейте хора! Колко много искам да ви кажа.-каза Пешо и седна на един стол.Как искате да стане да ви разкажа или да почакам

- Хора искам да вдигна тост за всички, които сме тук. Днес съм в страхотно настроение заради всички вас. Супер е , че дойдохте всички.

П:П: - Наистина беше супер яко и много се радвам, че всички сте във форума. Супер готини сте. Съжалявам. но за съжаление аз трябва да ставам от компютъра. Чао, приятели !!!

аа аз може ли да си ракажа историята

- Давай приятелю, слушаме те. - каза с ествественият си глас Аспарух, подпря лакти на масата и примига на парцали няколко пъти

Тъй значи вървя си аз насам.Тоест към секретната квартира и гледам малко зелено и се питъм кой е туи. Проявих уменията си които приех от таксиджийската компания .Започнах да говоря бавно . Аз Пешо отива квартира. ти какво. То вика. аз зема тебе поправи ти сляп. И нали сам сляп не видях де ма остаи ама то ме накара да легна после ме оставиха пред вратата на квартирата и почуках и така на татак. И сега грандиозният момент -Пешо стана на крака и си свали очилата.-Сега някои да направи нещо и аз ще кажа какво е направил

Българ стана, отиде пред Пешо и му подаде чашата с думите:
- Ето пийни си. - усмихна се и каза - Какво правя сега?

ако искаш ми наври чашата в устата. К'во е т'ва питие?

След няколко момента Пешо се осъзна че вижда .С това действие той искаше да се увери че вижда.
Юху -каза Пешо но без да направи нищо. -Аз виждам якооо.

Отчето стана напрани 2-3 крачки но падна и счупи вратата.
-Как боли-и припаднал

хахаха-отче добре ли си?

Пешо погледнал вратът на Отчето
Където му беше бита отрова там станало тъмно-зелено

Изведнъж от сенките се появи Билко.
Какво стана?Забравихте ли ме вече?Не стига,че се събирате тук и не ме каните,ами и се разкриват части от сценария за 5 сезон.
(След което Билко щракна с пръсти.Пешо Слепия отново ослепя,казвайки думите:
О,не!Пак е тъмно!
В същия момент Отчето стана,отръска се и седна обратно.
Всички гледаха изумено Билко.)
Ми така де,няма да разкриваме неща от следващите сезони я!
(След което,Билко седна,взе една чаша и изпи водата наведнъж и каза нещо.)
Добре е да съм отново тук!

- Билко? - погледна го глупаво Българ. - Ти си жив? И си тук. Супер!!! Добре дошъл Билкооо!!! - скокна и го разцелува българ, прегърна Пешо, Хорацио и Билко и се засмя. - Радвам се че сме всички заедно отново тук. Сядай, разправяй къде беше?

Бях зает да правя реклами на сериала.Подготвяме се за пускането на новия сезон,а и работя по нов епизод на шоуто.Но сега отново съм тук и ще се забавляваме много,защото съм ви подготвил доста неща.

Българ запляска весело и с усмивка на лице и каза:
- Какви изненади, кажи ни, кажи ни, ще има ли нов епизод на шоуто, кажи ни!?!

П.П. Пиши ми на ЛС, искам да те попитам нещо.

Да ще има нов епизод.Дори може да е готов и днес.

(писах ти на Л.С.)

- Сигурен ли си, щото мноу ма кефи твойто шоу?

Унуфри отиде в квартирата и седна на един стол
- Ех, че ми се ще да дойде някой да полафим. - каза той и отиде до кухнята на тяхната квартира. Той взе един сандвич, защото не беше закусвал и отново седна на стола си

Българ дойде да потърси Унуфри и му замириса на сандвичи, след което разбра че е в квартирата. Слезе в мазето и почука на стената, след което влезе и вътре беше Унуфри.
- А здрасти. - поздрави Българ. - Как си, какво правиш тук сам?

- Здравей, Българ. Седя си тука и чакам някой да дойде. Иначе съм добре. Ами ти как си ? Напоследък не се виждаме или чуваме много. - каза Унуфри и отхапа от сандвича си.
- О, тоя сандвич е супер !

Отчето искал да види Унуфри и почукал на вратата

Българ влезе в дома на Унуфри, но приятелят му го нямаше. Напоследък сякаш Унуфри наистина му обещаваше нещо, но след това обещанието му отиваше на вятъра. На няколко пъти Българ му се довери и се уговориха за среща, за да се забавляват заедно, но Унуфри отново отказа в последният момент. Попа пък не излизаше от църквата си и не ходеше никъде с кмета. Билко..., той цял ден вършеше работа и също като попа изобщо не излизаше да се позабавляват. Нед отдавна бе изчезнал от картата на Несебър, незнайно защо. Хорацио...ех Хорацио. Почти всеки ден се засичаха, но детективът не му обръщаше внимание. Сякаш целият свят искаше да прецака живота на гюрчето. Надяваше се да намери някой в тайната квартира, но без резултат. Там беше пусто, стените вече събираха паяжини, а печката сякаш не бе палена от векове. Най - много му липсваха Хорацио и Унуфри, сякаш Унуфри винаги се отърваваше от него и напоследък изобщо не му се иска да прекарват време заедно, както преди. Толкова самотен и нищожен, Българ не се бе чувствал. Седна на просторната дървена пейка и погледна една тяхна обща снимка - всички бяха там и се смееха... заедно. Това не се беше случвало вече цяла седмица - да се засече с някой и той да не го отбегне. Унуфри, човека, когото считаше за най - добрият си приятел, сякаш го беше зарязал и вече не му пукаше за него, непрекъснато се опитваше да го разкара по най - удобният и безболезнен начин и обещанията му ставаха напразни. И днес имаха уговорка да се срещнат, да излязат, да покарат малко на рампата, да се посмеят и да прекарат деня заедно, но не. Приятелят му отново си върна думите. Българ беше потресен. Искаше му се всичко да е както преди - както последните дни от лятната ваканция, както първите мигове в училище. Всички да са заедно, да се срещат, да се смеят и да бъдат едно цяло, а той и Унуфри да бъдат неразделни. Но уви, вече най - добрият му приятел сякаш не искаше да бъдат такива. Но защо? "Защо сега не се появи Унуфри, та да отговори на този въпрос?" - попита се сам на ум кмета. А днес трябваше да е един от най - забавните дни с най - добрият му приятел....

ПП. Йони, айде моля те пиши и докато пишеш си помисли над това. Както и всички останали - ПИШЕТЕ моля ви.

-Българ тихичко похлипваше и бършеше носа си с вълнена кърпичка. Сам , потънал в отчаянието си , Българ дори не забеляза тъмната фигура. Приближаваща се от мрака , тя застана точно зад Българ и се протега...
-БАУ!-Българ скочи и хвърли кърпичката си в уплаха. Докосна гръдния си кош на мястото , където трябваше да бъде сърцето му , и поплю в пазвата си.
-К-к-к-ой си т-Българ зяпна от учуда
-Изглежда ме позна , Българе! Липсваше ми , е не по онзи начин , но ми липсваше -и Хорацио прегърна Българ.

» Тайната квартира на гюрчетата (Въведение)