Тайната квартира на Гюрчетата

В нея членове можеха да станат само най - готините гюрчета, тъй като тя беше ТАЙНА. Входът и беше в мазата на Унуфри. Членове са:
- Хорацио, Отчето, Дебелият Престъпник, Унуфри, Пешо, Аспарух. Можете да се присъедините към тях, като изпратите Лично Съобщение на създателят Унуфри.

ПП1. Тук можете да пишете с приятелите си.

Унуфри отиде в тайната квартира и си каза:
- Ех, че ше е готино да дойде и някой друг от членовете да поиграем карти !
- Ще ми се да се съберем доста хора за да стане яко.

Българ беше жаден, а Унуфри си беше купил оригинален чай от Тайланд и му се искаше да пийне малко истински, хубав и горещ чай с приятел, а и да поиграят малко карти. Почука няколко пъти на вратата, но не се чуха дори и стъпки. Отвори вратата и надникна леко, след което влезе и се огледа, но по стълбите нямаше следи, а вратата на мазето беше леко открехната. Отиде, бутна я с думите:
- Йехо!
Никой не отговори и той светна лампичката и тръгна да слиза надолу, спъна се в едно камъче и се подпря на стената и видя през малката дупчица, че вътре има някой. Влезе вътре в щабквартирата на гюрчетата и видя най - добрият си приятел:
- Ей, Унуфри, тъкмо тебе търсих, да пийнем от оригиналният ти чай и да хапнем малко кифлички - извади от джоба си няколко смачкани геврека в торбичка. - А и да поиграем малко карти. Може ли да постоя при теб?

- Да, разбира се Българ, можеш да стоиш тук колкото си искаш. Нали все пак това е нашата тайна квартира. - каза Унуфри и се качи горе във всекидневната за да направи от своя оригинален чай. След 5 минути той слезе и остави на масата в тайната квартира 2 големи чаши пълни догоре с хубав чай.
- Този чай е идеален за такова време. - каза Унуфри и включи една малка електрическа печка защото му стана много студено.
- Температурите спаднаха много рязко. - каза той и усили печката, а във квартирата стана много топло и приятно !!!

В квартирата беше топло, приятно, чаят ухаеше прекрасно и стопляше гърлата на премръзналите приятели. Българ съблече маншона си, защото му стана много топло, а и не му беше много удобно да пие от такива миниатюрни чашки. Отпи една дълга глътка и остави чашката на подноса и каза:
- Унуфри, знаеш ли че сега в киното има някой страшно готини филма, неповторими просто, аз знам че си фен на механиката и за това ти казвам, тъй като има филм в който има бокс, но между роботи и е страшно готино, дясната ръка на Трансформърс. Адски готино звучи, може да го гледаме, а? А и как върви училището при теб, като за начало?

-Да, тоя филм е много готин. Видях, че ще има премиера и наистина ми се ще да отидем да го гледаме. Мене кеча и бокса по принцип много ме кефят и филма със сигурност ще ми хареса. Ако искаш да отидем във събота. - каза Унуфри, отпи няколко големи глътки от чая си и си взе едно геврече от тези които Българ беше донесъл.
- Мммм, много вкусни гевречета.

Българ кимна и започна да мляска шумно, преглътна и се усмихна, като каза звучно и весело:
- Аве наистина са много хубави? Аз съм съгласен да отидем на филма... ъъъ... как се казваше? - Замисли се, почеса брадичката си и каза - А да, жива стомана. Супер ще е да отидем и то заедно, тъй като двамата ми е много яко като ходим на някви такиз готини местенца, обаче трябва да питаш чичо си и майка си, щото ти си още млад и туй онуй, зависиш от родителите си, мойти отидоха отдавна да живеят на селу. Е кво мислиш, дали щи дадат?

-Ами то аз като разбрах за филма веднага питах майка си и тя ми каза, че ше си помисли дали да ме пусне. Според мене ше ме пусне !!! - каза Унуфри и изяде докрай своето геврече

Гевреците свършиха бързо, чаят и той и беше време само да си говорят и да се забавляват заедно, с уговорки и весели разговорчета помежду си.
- Ми, ти да нямаш някаква работа ся, щото гледам си някъв разбързан сякаш, угрижен?

- А, не само така ти се струва. Искаш ли да донеса от кухнята сандвичи. Същите като тия дето правят в нашето училище(виртуално училище). Все още съм гладен. Ще направя още чай и ще донеса сандвичи. - каза Унуфри и отиде до кухнята.

Българ нетърпеливо чакаше Унуфри да дойде със сандвичите. Той толкова ги обичаше. Покрити с огромни парчета шунка и покрити с разтопен кашкавал, с домати, маслини и всички останали продукти, които му придаваха невероятният вкус. Ухаеше прекрасно, а когато беше топъл имаше още по - хубав вкус и беше наистина много хрупкаво вкусен. Съвсем скоро той се върна и Българ си сложи малко кетчуп и майонеза, които винаги носеше в джобовете на потурите си (панталоните на Българ). Намаза ги с всякакви вкусни добавки, размаза сандвича и започна да яде.
- Мммм вкусну. - "МЛЯС,МЛЯС,МЛЯС" - Ти ся ко праиш ся тука ся сам ся? - пита Българ, като спираше след всяко ся.

- Тези сандвичи са ми любимите Българ. Мисля, че и на тебе са ти любимите нали ? - каза Унуфри и сложи върху своят сандвич кетчуп, майонеза и шарена сол, която взе от потурите на Българ.
- Българ, добре, че взе кетчуп и майонеза, защото моите вчера свършиха. Мммммм, вкусноооооооо. Обичам тези сандвичи страшно много. - каза Унуфри и започна да яде своят сандвич много усилено.
- Оооо, да тези сандвичи са невероятни !!!

Хорацио пристъпи вътре , изучавайки всеки детайл , който виждаше.

-Виждам , че в града има много подробрения , откакто заминах на почивка -Хорацио се натъжи- Липсвахте ми , гюрчета! -Хорацио ги прегърна- А за моето заминаване , ще говорим друг път...

- Добре дошъл, Хорацио. Отивам да донеса и за теб един хубав сандвич, защото ние сега ядем. Ще ти донеса и един чай. каза Унуфри и отиде отново до кухнята.

Хорацио беше в къщата. От кога не се бяха виждали. Липсваше им на всички тях. Българ примига няколко пъти, като сбръчка лице и нарисуваните сълзички се появиха в очите му:
- Приятилю ти си тук, ти са завърна, мислих си че никога нямаше да са върниш при нас? - Българ го стисна през кръста, като го повдигна високо, което трябваше да наподобява щастлива прегръдка, заради завръщането на техният приятел.

Отчето почука три пъти защото искаше да се види.Плюс това беше малко парализиран
-Ей Унуфри отваряй-искам да се видим-каза Отчето

- И аз много, много, много са радвам, че си отново при нас приятелю. Обичам да виждам своите страхотни приятели по - често. Сега това се случи. Ти си отново с нас !!!

Българ са засмя, когато и отчето влезе след Унуфри и плесна с ръце и с усмивка:
- Ии събрахми са най - якити. Как сте момчета, ай да поздравим Хорацио.
Грабна чашата си и стана на крака:
- Искам да дигнъ тост за нашият добър приятил, колега и току що завърналият се Хорацио. Радваме се че си отново с нас скъпи другарю. Наздравйе за най - великият детектив!

- Оооо, здрасти Отче. Супер е, че и ти дойде. Ще стане як купон щом вече и ти си тук. Сега отивам да ти донеса един вкусен сандвич, защото ние с Българ и Хорацио също ядем. - каза Унуфри и отиде до кухнята за да донесе на Отчето санвич.

Той едвам седна на фотьойла и извади една боза и чай и свински бут
-Момчета днес е именен ден на Хорацио-и сложи нещата на масата-ЗА Хорацио който се завърна и Унуфри който ни покани

- Ураааааа, за всички мои приятели, които са тук сега.

- Урааааа!!! - извикаха всички задружно. Българ сръбна две три капки чайче и изведнъж то свърши. - Малйе хора супер беше, Хорацио разказвай за приключението, че сме целите в нетърпение ве!!! - хилеше се и говореше едновременно българ.

- Да, хайде Хорацио. Разказвай. Слушаме те !!!

Пешо които туко що бяха пуснали едни извънземни който го отвлякоха, той почука на врата на мазето на Унугри три пъти и половинъ.
-Унуфри отваряи. Аз съм Пешо. Имам много да ви разказвам.

По едно време се чу как някой чука три пъти и ПОЛОВИНА и Българ каза:
- Унуфри, някой чука. Отиди да видиш ако искаш кой йе!

» Тайната квартира на гюрчетата (Въведение)