Изоставеният съвет

Изведнъж звярът започна да мляска шумно, а след това се оригна ужасно страшно, а дъхът му миришеше на развален компот. Всички изхвърчаха назад и се блъснаха в стената, заради ударната вълна. Торнадото продължи няколко секунди, а скоро звярът затвори уста и започна да се издува все повече и повече.
- Ще се пръсне. - извика куката и закри с ръце лицето си.
Церберът ставаше като балон. След няколко мига вече приличаше на смеска между хипопотам и цирей. Изведнъж се чу "Пряс" и навсякъде се разхвърчаха циреи, зелена кожа и мастило. Бяха спасени. Целите омаслени, но спасени. Борис отвори очи леко оплашено и започна да мига невярващо.
- Спасени ли сме?

Когато всички излязоха навън и опресниха мислите в главата си , Хорацио заговори пръв:

-Хух , тва беше страшничко. И готино. Благодаря на всички ви за подвизите , които извършихте!

- Света полиция. - извика Борис и се засили навън, но се спъна на прага и падна по лице на тревата, но това не му пукаше. Беше на свобода. Веднага побегна далече от това ужасяващо място.

Браво и на Билко , и на другите , за гениалните идеи и предложения! Всяка вечер да е така!По-добре от вчера

П.П. Билко , това накрая ме разби :Д "това е бебето на един приятел" РОФЛ

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хорацио влезе в изоставеният съвет. Имаше лоши спомени от това място , но се надяваше да открие нещо полезно. Навлезе навътре в полу-разрушената от експлозията сграда и започна да се върти наоколо , преравяйки стайте по няколко пъти. Стигна до стаята , където Цербер беше избухнал. На пода имаше огромно петно от мастилено-кървава слуз. Хорацио направи погнусено изражение и запуши носа си.Продължи и в другите стай , докато нещо не привлече вниманието му. Една врата , която досега не беше виждал. Влезе вътре и намери ключа за светлината. Светна и :

О , мили боже! -Пред него стоеше съществото , наречено Чъки , Дух , който много приличаше на Каспър се рееше във въздуха , на стената имаше графит на Okey Dokey и картина на Чупакабра , а на пода бяха разпиляни фасове , кламери и хартийки. Съществата се обърнаха към Хорацио и го загледаха. Едно от тях издаде леко пуфтене. Хорацио пребледня , но бързо се окопити - та нали самият той се беше бил с духове в мрачната къщурка на брега на морето ! Хорацио измъкна запалка от джоба си и я хвърли към Каспър. Запалката не беше на газова основа , затова не изгасна във възуха. Огъня докосна Каспър и духът се стопи в пламъците с див крясък. Чъки вече беше започнал да се надига , но Хорацио беше по бърз. Извади белезниците и завърза Чъки. Зомбираното същество изврешя , а Хорацио му удари серия от крошета. Чъки падна на земята. Хорацио бързо прерови джобовете му , търсейки предмета. Зомбито отвори очи и хвана Хорацио за гушата. Хорацио не можеше да си поеме въздух , а момчето с болт във главата го стискаше с огромна сила. На Хорацио му причерня. И тогава , в предсмъртния си миг , детективът получи желание да живее! Протегна ръка и хвана съществото за болта , забучен в главата му. Дръпна. Болтът се измъкна и Чъки падна без звук. Хорацио остана на колене още дълго време , мъчейки се да си поеме въздух. Едва не беше умрял! Трябваше да помоли Българ да дойде с него. Сега чустваше пареща болка във врата и неможеше да поеме възух. Ударите не сърцето му намаляха.Дробовете започнаха да го болят , а очите му се подбелиха. Спря да вижда. Светът внезапно изчезна
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато се събуди , Хорацио остана неподвижен няколко минути , докато осъзна , че всъшност е жив. Пое си възух. Огледа се и осъзна , че дори не е помръднал. Явно все пак бе оцелял. -Ха , убит от зомби! Колко нелепо звучи- Каза си Хорацио и се стана. Изтупа праха от дрехите си и отиде до звяра. Чъки стоеше неподвижно. Мъжът се престраши и погледна във дупката в главата на зомбите - мястото , къде бе стоял болта. Беше празно. -Уау! -възклинка Хорацио. Зарови из джобовете на съществото отново , и откри това , което търсеше. Извади го и го огледа. Беше почти точно копие , но със съвсем малка разлика във формите. Нахоката беше изключителна. Оше една следа към отговора , който всички те търсеха. Хорацио излезе от сградата и вдиша въздуха. Още беше ден - не беше спал много. Извади находката от джоба си , за да и се порадва отново. Той бе открил втория джи-пи-ес! Хорацио се запъти към дома си , където щеше да го разучи по обстойно.

Край...

Охохо благодаря , аз го напрайх за забавление , просто никой не беше на линия и се занимавах с тва ;Д после го пратих и .. очаквах неодобрителни коментари , мерси :)