Изоставеният съвет 2 - Завръзката

Време беше. След последното си посещение в тази страшна изоставена и тъмна сграда, Българ беше сънувал кошмари цяла седмица, но не помнеше нито един от тях. Последният път, в който глупавият му малък, обут в цървул крак стъпи на прага на полусрутената сграда, беше един от най - големите ужаси в живота на младият Несебърлия. Днес беше решил да дойде отново тук, като беше се обадил на няколко от своите приятели, оставяйки съобщение на телефоните им да се срещнат пред Изоставеният съвет точно в 17:00. Слънцето се скриваше малко по малко от хоризонта, а той вече стоеше за пореден път пред сградата, която събуждаше в него такъв ужас, че го побиваха тръпки при всеки малък шум. Чакаше. Чакаше своите другари за поредното страшно приключение... страшно, но велико.

Хорацио обичаше да пристига първи след Българ , и затова днес стана точно така. Разбира се , часът далеч не бе 17:00 , както в СМС-а на Българ , но Хорацио обичаше да подранява и днес не бе изключение. Отиде до Българ , тих като сянка , за което се бе упражнявал много пъти , един от който бе пагубен - Хорацио бе паднал в кофа... Както и да е . Хорацио се яви със своя костюм в стил Клошар и застана до Българ , като го потупа по рамото. И без това уплашеното гюрче , облечено в дрехите на пра-пра-пра-пра дядо си , се стресна допълнително от действието на Хорацио. -Ах , детективе , изкарахте ми ангелите! -Хорацио не промлви и дума , оставяики Българ да обясни защо са тук , надявайки се да стане точно като по филмите.

Аспарух беше получил смс-а на Българ тъкмо докато лъскаше сувенирите на баща си и веднага беше тръгнал към Изоставеният Съвет, за да не закъснее, но стигна навреме, дори и подрани с две минути. Там вече стояха Хорацио и Българ. Той се приближи до приятелите си и каза:
- Здравейте приятели. Хубаво палто детективе. Е за какво сме се събрали тук? Къде са другите?

Другите сигурно имат важна работа , заради която немогат да дойдат - последното бе казано ироничко и с насмешка в гласа-
Ако не дойдат до 5 минути , влизам сам!

Вече бяха пристигнали детектив Хорацио и Аспарух. Двама от най - добрите му и най - верни приятели, за които не се и съмняваше че ще дойдат. Но къде бяха Попа, Унуфри и Билко? Той се надяваше че и те ще дойдат, имаше им доверие, а те имаха желание, но явно нямаше да дойдат или щяха да позакъснеят. Вече бяха тримата и другарите му се интересуваха от причината за сбирката.
- Приятели. - постави двете си огромни длани на раменете на присъстващите Българ. - Събрахме се тук, пред тази стара, изоставена и цялата в развалини сграда, това ужасно място, това прокобие и свърталище на дявола, повиках Ви, Вас и няколко други смелчаги да продължим недовършеното. - Обърна се към сградата, извръщайки рязко глава и продължи - Да разобличим мистерията на Изоставеният съвет.
След тези думи се чуха няколко страшни звука от съвета, присветнаха няколко светкавици и два прилепа полетяха високо в небесата.

Появи се Унуфри. Той не беше идвал преди тук със своите приятели, но беше чувал от тях, че тук е много страшно. Изведнъж той зърна Българ, Хорацио и Аспарух и отиде при тях.
Той каза :
- Здравейте, момчета, как я карате. Е, Българ, кажи за какво ни извика тук приятелю !?

Ами добре , какво следва , Българ ? Приготвил съм се този път , имал костюм , звънец , телефон , 1 от 2та джи-пи-еса , кламер , фенер , запалка и списък с покупките САМО В ЕДИН ДЖОБ! Повтарям се , какво следва?

Тълпата малко по малко се събираше и на Аспарух му ставаше приятно че е сред тях. Оглеждаше ги един по един с периферното си зрение и каза със скръстени ръце гледайки Българ:
- Да приятел, сега какви ще ги вършим? Чакаме заповед.

- Хора, аз мисля да вляза за да разгледам и да разбера какво толкова му е страшното на това място. - каза Унуфри
- Според мен това място не е страшно, даже е готино. - каза той и влезе вътре. Изведнъж се чу писък. Беше Унуфри. Той крещеше с все сила и веднага излезе от ,,Изоставения съвет''.
- Ей, приятели. Бяхте прави, това място наистина е ужасно. Повече не влизам сам вътре !!!

Унуфри също дойде и Българ му помаха за добър ден, здрависаха се по мъжки и започнаха да валят въпроси от различни усти, но еднакви. Изчака множеството да замлъкне и започна:
- Минава седемнадесет часа, а ние още стоим тук. Явно другите ще дойдат направо вътре и да се надяваме че ще ни намерят. - погледна хорацио и каза - Добре си помислил, аз нося само няколко цървула, резервно бельо (леко се изчерви) и звънчета "Дзън - Дзън". Ето. - раздаде на всички и прибра четири в джоба си. - Ако някой се загуби да звънне със звънеца, а ние ще го намерим. Е да влизаме. - каза той и тръгна като смелчага напред, но около 10 метра преди да стигнат прага той намали и остави Хорацио и Унуфри пред себе си.

П.П. Йони влез в скайп, моля те.

Дружината започна да влиза навътре и всичките един по един крачех напред, като Българ ги изхитри и остана най - отзад. Аспарух отиде пред вратата, все пак не беше идвал миналият път, а искаше да се покаже като мъж пред тайфата. Изпука врата и пръстите на ръцете си, загря малко мускулите на краката си и задърпа вратата.
- Ааа заключена е!!! - след това я остави, а Българ се приближи и я бутна и тя се отвори. - А защо не сложат надпис "Бутни" или "Дръпни" както в супермаркетите? - попита леко ядосано Аспарух и тръгна първи напред.

ИЗПЪРЖЕТЕ СЕ ПОД СВЕТЛИНАТА НА ФЕНЕРА МИИИ! -крещеше хорацио и успя да намери ключа от лампата. Лампи светнаха. Групичката онемя. Пред тях стоеше цял -целеничък Той и ги гледаше със свойте 1,5 очи. Хорацио извика... После му причерня и припадна от страх...

Българ се огледа и каза:
- Чакай!!! - при това сякаш се натисна бутона "Пауза". Погледна Хорацио и попита: Кой е той?
Но нямаше време защото всичко отново започна и Той стоеше и го гледаше с леко присвито око.... не там нямаше око. Българ вдигна Хорацио и му зашлеви няколко шамара, за негов късмет успешни. - Какво ще правим сега? - огледа всички Българ с въпросително изражение.

Не го гледайте в очите... Така то става по-голямо и по страшно дори и от това..... Не , това е илюзия! Не става в действителност , но е много страшно и вие просто припадате... Предлагам да го накълцаме , а вие?

- Добре, започват да ме побиват тръпки, но ще вляза. Щом сме всички заедно не е толкова страшно. Ще пазая звънчето си много добре за да може ако се изгубя да позвъня и да ме намерите. - каза Унуфри и влезе заедно с Хорацио, заяото те бяха първи, а зад тях бщха другите им приятели начело с Българ.

Аспарух погледна Хорацио очудено:
- Да го накълцаме!? Идеята е супер, но как, с какво, ние сме с празни ръце, нямаме никакви хладнокръвни оръжия!!! - след това вкара ръце в джобовете си по навик и напипа нещо остро, като се убоде. - Алч... кво е тва ве. - извади от джоба си миниатюрна кама, наточена с много остър връх. След това извади и джобното си ножче и го подхвърли към Хорацио с думите. - Ти си точният. Цели се в очите. И аз ще опитам. - след това Аспарух затвори очи, отвори съвсем малко лявото си синьо око и хвърли ножа към чудовището, като вдлъбна окото му навътре след което използва акробатическите си умения и стигна много бързо до ножа, издърпа го назад и извади окото, от което течаха суполи.

- Въй, приятели, какво е това ? Доста е страшничко. Аз съм съгласен да го накълцаме !!!
- Мале, ши умръ от страх. И тези негови 1,5 очи го праят още по страшно - каза Унуфри и се строполи на земята. Сигурно от страх.

Хорацио беше като същински каратист. Направи салто във въздуха , при което направи дълбока рана на челото му. Приземи се зад чудовището , което замахна , за да го удари , но Хорацио залегна и го прониза в корема. Бързо заобиколи чудовището , като не изкарваше ножа от стомаха , при което тялото му почти се сряза на половина. Скочи и направи ритник със завъртане , удари чудовището и то се извърна , олюля и падна. Хорацио се приземи върху него , нанеси 2 удара под формата на буква Х и вдигна чудовището. Със зверски вик го хвърли , то падна и се разцепи на две. Но ръцете на Хорацио бяха целите в мехури с цвят на блато. -Ох , тва болеше

Българ се засили към чудовището и започна да го бие с своите цървули. Те бяха от биволска кожа и деряха кожата на чудовището малко по - малко, като катовете се свличаха на земята един след друг, като настъргани, но на малки парченца кожа, а чудовището не можеше да хване Българ, защото той беше зад гърба му.
- Ай умирай ве. Убийте го хора. - след като привърши с боя и ръцете му се умориха той започна да тича към ъгъла, където замъкна и Унуфри и за да го събуди от прибадналото си състояние зазвъня с звънчето в ухото му.
Опитвайки се да разбуди приятеля си, той беше залян целият с гной, от чудовището, но не спираше опитите си, които бяха успешни в крайна сметка.

Добре , успяхме! -каза Хорацио , и погледна към Аспарух-
Нищо , че ни спаси , пак ще има дело за тези хладни оръжия.... Хайде да ходим натам>

Унуфри се събуди и изкрещя:
- Хайа !!! - изкрещя Унуфри и се хвърли върху падналото чудовище. Той започна да удря юмруци по главата на чудовището. След това го вдигна и му направи ''Cross Rhodes'' (хватка от WWE).
- На ти, гадно чудовище !!!

Слузта от търбуха на чудовището, от гнойните циреи на този ужасен син изрод, с око и половина се струполи върху Хорацио и Аспарух. Вунеше на развалена трицона, сякаш бяха били в търбуха на най - дебелият кит на света, който не е ходил по голяма нужда от години.
- Гадоооост!!! Любимата ми тениска. - каза Аспарух. Цялата му тениска на интер беше в гадории. Той извади една малка кърпичка, останала непокътната в джоба му и изтри лицето и тениската си и за секунди беше чист. - Сега какво? - попита той Унуфри и Хорацио, защото Българ си почиваше.

Българ стана, помогна на Унуфри да се изправи, подаде една стара плетена на ръка кърпа от носия на Хорацио, поздрави Аспарух и го успокои заради тениската му, покри чудовището с едно от скъсаните пердета под прозореца и каза:
- Хайде да продължаваме.
Всички тръгнаха напред докато не стигнаха до някакъв тъмен коридор в който от всяка трета страна се чуваше някакъв страшен и различен от другите звук, от който Българ трепваше. - А ся какво?

Чаайте... Мисля , че видях нещо бяло през вратата.... Натам ! Бързо! Хванете този wisp (същество , дух от митологията на древен народ , нз кой точно беше , носи щастие и късмет , ако се хване и целуне 3 пъти)

- Бързо, хайде да го хванем !!! - каза Унуфри и се затича към този wisp.

» Изоставеният съвет 2 - Завръзката (Официална тема)
» Изоставеният съвет
» Управителният съвет