Българ получи СМС от Хорацио и веднага тръгна към пещерата. Знаеше къде е местоположението и отлично, тъй като вече беше пренощувал веднъж тук, ех добрите стари времена. Отправи се бързо към пещерата и щом стигна пред входа и се огледа. Такива неща му се случиха тук. Влезе и грабна една факла от началото на тунела. Навлизайки все по - навътре, факлата му вършеше все по - добра работа. Изведнъж съзря раирано елече.
- Хорацио, тук съм. - прошепна той и се приближи. - Шепнех, защото ако ти бях извикал щеше да има ехо, а някой камъни са много ронливи и нестабилни. - каза вече с по - уверен и висок глас.