Обикновено отделение

Тук може да дойдете, ако ви е нужна някаква малка помощ, примерно да ви зашият ръката или да ви оправят счупеният крак и така нататък.

Българ се беше почувствал малко по - зле от обикновено тази сутрин, след като се разходи малко по улиците на Несебър и тъй като бе близо до болницата влезе и се качи до обикновеното отделение. Там нямаше лекари, но той влезе вътре в кабинета и зачака някой, независимо кой, да дойде и да го прегледа.

Унуфри беше нощна смяна. Той дойде в болницата и влезе в своя кабинет. Там той извади своята престилка, облече я и сложи медицинската си маска. След това седна на стола си и извади всичките си важни неща и лекарски документи на своето бюро.
- Надявам се смяната ми да мине леко и да не идват много пациенти, което е добре за тях. Не искам хората да се разболяват

Тази вечер беше нощната смяна на Унуфри. Той беше доста уморен, но все пак по свое желание се записа на тази работа и нямаше как да отсъства. Унуфри влезе в кабинета си, извади своята лекарска маска, облече си престилката и седна на бюрото си. Там той извади всичките си важни лекарски принадлежности и документи. Изведнъж той се замисли:
'' - Аз се записах на тази работа, но освен мен в лекарския екип имаше и други хора. Аз никога не съм ги виждал на работа. Значи аз съм прецакания. Само аз идвам на работа и се трудя, а другите ми приятели, които са в лекарския екип не си мръдват дори пръста.'' - си помисли Унуфри. След това той каза на глас:
- Щом е така, тази вечер е моята последна вечер в това отделение. Няма само аз да върша мръсната и тежка работа, а другите да си седят по домовете и да гледат телевизия. - каза Унуфри.

след 6 часа :

- Е, очевидно няма болни и нуждаещи се от лекар хора. Смяната ми свърши и сега се прибирам у дома на топло и уютно. Повече няма да стъпя в това отделение. Няма само аз да работя !!!. - каза Унуфри, съблече престилката, свали лекарската си маска, прибра всичките си документи в една чанта и излезе от кабинета. След като излезе отвън той заключи и се прибра в дома си.