Изоставеният съвет 2 - Завръзката (Официална тема)

Когато вървяха по стълбите на тях имаше лепило С200 и на тях им се залепиха краката.После откъртиха дървото но на краката им остана малко от дървото и не можеха да вървят

Нееее! Краката ми залепнаха...немога да се движа... а към нас идва птица! И ... май ... ОХ!... Май тя бълва огън!!! Помощ! Спасявайте се някак...

Българ събу обувките си и ги захвърли на една страна:
- И без това удобните ми цървули ми липсваха. - сега трябваше да продължи бос. Това не беше проблем, но краката му се изморяваха, със стъпването върху всяка полуизкъртена дъска петите му се напукваха и той изпитваше пронизваща болка.

Билко падна,сви се на кълбо и засмука палеца си от страх.

-АААА!НЕЕЕ!Помощ
Отчето хвърли електрическата лампа и птицата се залюля удари Българ ХОрацио скочи и отряда дървото и прегърна Отчето макар че той мразел това

Е , благодаря отче! Найстина има ангел пазител над нас , докато ти си тук.. Да слизаме по-надолу? -и те слязоха-
-Хммм не очаквах да има подземие.. тук??? Момент... Това , на което стъпвам... това е подземието с костите от миналия път!!!

Българ стъпваше бавно и меко, но хрущащите кости под краката му се пукаха ли пукаха, една по една и се чупеха на две. Тук бяха идвали вече, но сега Българ стъпа върху нещо и кракът му започна да потъва. Наведе се и повдигна някаква гъба с която се миеха чинии. Явно беше останала от стари времена.
- Сега какво? - попита объркано, обръщайки се към Хорацио.

-Хорацио сви рамене-
-Май се изгубихме. Миналия път излязохме от тук чрез шахта , ами сега какво? Хм- Хорацио бе прекъснат от див рев , чудовище-скелет го бе сграбчило за гърлото и не го пускаше . Хорацио замахна , разби черепа му , но той се поправи , като костите от земята изхвръкнаха и се комбинираха , образувайки череп , който моментално се сля с тялото. -ХЕЛП МИИИ-

Българ се втурна към костите и скочи с рамо към скелета, но той се разпадна и отново се сглоби, а пронизващата болка от падането върху твърдите кости, които толкова убиваха, премина през рамото на кмета, но той не се отказа. За съжаление скелетът нямаше очи и спреят нямаше да му попречи. За това трябваше да направят нещо. Българ грабна една кост и я хвърли към черепа му, след което скочи и хвана черепа, хвърли го през прозореца и нападна останалите кости от тялото, но без късмет. Обърна се объркано към Отчето. Той трябваше да знае какво да правят.

Билко пристъпи до Хорацио,извади един жезъл от якето си,каза заклинание и скелета падна,ставайки отново на кости.
А да,май забравих да спомена,че нося и това,каза Билко,усмихвайки се леко.

Така чудовището бе убито.

Хорацио бе свободен , ала чудовището се формира отново. Всички входове се залостиха с метални врати. Една кост изхвръкна и прониза ръката на билко , който пък изпусна жезелза. Пръта удари костите и ПОТЪНА в тях като във вода. Звярът отново се надигна , но този път бе по-голям и вече от черепа му излизаше огън , който обаче сякаш не го засягаше...

Българ започна да рита ядосано, но щом един от черепите изхвърча в пода се отвори дупка. Българ започна да рови, като неперкъснато отскачаше на една страна заради ужасните горещи струи огън, които подпалваха малките косъмчета, показващи се под калпака му. След миг беше се разкрила малка дупка, но твърде тясна, а и през нея огънят можеше да влезе. Кметът свирна и привлече вниманието на другарите си, като им направи знак да дойдат.
- Трябва да ровим с ръце земята, за да направим тунел към следващата стая, която е зад тази стена. - посочи вдясно гюрчето. - Е?

Отчето му прилоша.Започна по някакъв начин да се регенерира и стана лош.Той се превърна в чудовище с дълги кости опашка дълга 2 м и 10 см очи и станал със синя кожа.Той каза
-Ела тук да те убия сега-и хвърлил ножи ударил с опашката скелета.Ножа бил горещ и нажежен

В ръцете на Българ падна лист с хартия
Който себе си смее да жертва ,
и част от себе си може да даде ,
той ще поеме контрол
над злото
и другите ще избави.
П.П. Простете за това , че няма рима
П.П.2 Досетете се какво от вас ще иска чудовището :)

-Хорацио стана , изтупа се и видя двете чудовища - горящия скелет и чудовището-поп.
Ау, това е опасно! Бързо ! На боййй! -Каза Хорацио , взе две кости от земята и ги хвърли към попа. Те го пронизаха , а звяра скелет пожела да се комбинира със попа. Почти се бяха слели , но скелета се разпадна , а зад него стоеше втори Хорацио , но целия черен , и със светещи очи....

- Неее! - извика Българ. Опита се да отиде да помогне на Хорацио, но беше заклещен в тясната дупка. Заби една остра кост в разчистената земя около него и започна да се набира, като викаше - Билко помогни му!!! НАПРАВИ НЕЩО!!! - дупката малко по малко се разширяваше, пръстта опадаше и Българ почти се беше измъкнал, но действията се развиваха на тъмната страна. Костта обаче се счупи и Българ опипа с жилавите си пръсти земята и хвана някакъв лист, в който пишеше някакво послание. Българ го повтори няколко пъти умствено и се набра. - СПРИ!!! - извика кметът, който тъкмо се бе измъкнал и беше пред чудовището, което нападаше Хорацио. - Остави го. Ще дам нещо от себе си, една от най - скъпите неща в моето тяло, за да избавя приятелят си. Ето ти... - той напъха някъде ръката си и подаде на чудовището... - Лулата на дядо.

Чудовището каза
-Аз се завърнах.Не си мислете че сте ме победили.Аз съм Тъмния звяр и контролирам вашия отец.Сега ще си пратите за това което сторихте на мен-и откърти парче от стената замери с нея Българ а с опашката хвана граната и я хвърли към Хорацио

-НЕЕЕЕ! Не искам това! Искам храна! ХранааАААААААААА! ТОВА Е НЕНУЖНО ДЪРВО! ХРАНА МИ ТРЯБВА! И ТЯЛО!

-През това време Хорацио обмисляше казаното , и се пазеше от атаките на попа... Част от мен.. тяло за него... храна.... Какво ли иска? Може би пържола?... Хм... Но той е скелет! Какво може да иска от мен? Както ида е , ГОТВИ СЕ , ПОПЕЕЕ! -извика Хорацио и нападна попа със своя нож. Размениха си няколко удара , но чудовището надделяваше и Хорацио не успяваше да го рани.. Щеше да загине , докато скелеттът обгръщаше тереперещото тяло на Българ... Това ли бе края? Това ли бе... СТОЙ! Къчинг! Този звяр е създаден от отрова... Тоест антидот ни трябва? Мисли... Мисли... Например... ОХ! Болиии! Да! Това е ! -Хорацио скочи на гърба на чудовището , захапа мясото на връта му , там където бе инжектирана отровата и изсмуча отровата... Отчето възвърна формата си , а Хорацио изплю отровата във балон , хвърли го по скелета , който се разтопи , но само за да се възроди отново...

Българ мислеше ли мислеше, но нищо не му идваше в ъкъла. Отчето беше спасен, но сега трябваше да се отърват от канибала скелет, нуждаещ се от плът. Българ отряза част от кожата на раненият си пръст, която така и така се беше отделила и я хвърли към устата на чудовището с надежда, стискайки устни и палци.

Изоставеният съвет 2 - Завръзката (Официална тема) - Page 2 Dotabonefletcherbynonam

ето го чудовището

Билко беше разбрал загадката и отиде при чудовището с думите:
ОБЛАДАЙ МЕ! ПОЕМИ КОНТРОЛ НАД ТЯЛОТО МИ!
Примамено,чудовището се всели в Билко,но той беше силен и с воля за живот,нямаше да се даде!
Добротата на неговата душа унищожи злото,защото този,които няма страх,но има смелост винаги ще побеждава злото.Изтощен Билко падна на земята.

-Б..Р..браво! Само това мога да кажа! Беше брилянтно! Страхотно! Дори от чудовищете остана нещо.. Мисля , че е черепът на скелета -При тези думи черепа пламна , но не изгори ръката на Хорацио.
Хм , мисля , че гори когато кажеш "череп" -черепа отново пламна-
И неможе да те изгори. Супер! Ще видим за какво ще го използваме. Обаче видяхте ли черният Хорацио , който уби чудовището веднъж , а после изчезна? Странно. Хм , поне костите оформиха врата към другото помещение.... ХАЙДЕ!

Българ само наблюдаваше случващото се, тъй като не знаеше как да действа. Скоро чудовището изчезна и всичко беше готово, а костите направиха врата към друго помещение. Българ поздрави Билко и му обеща, че ще накара местният вестник "Сричка" да пише за героичните му дела. След това тръгна напред, без да има някаква представа, какво ще го посрещне от другата страна на вратата.