Кмета си беше взел отпуск и реши малко да разбуди приятелите си в Несебър, с които не се бяха виждали отдавна, но първо искаше да види най - липсващото му място от всички в града, на които не бяха ходили отдавна - Старият фар. Облече си ежедневната носия и отиде. Старият Фар беше опустял, никой вече не минаваше от тук, а в Несебър почти не се мяркаше жива душа. Кметът отиде пред фара, усмихна се, спомняйки си добрите страшни времена и една дълбока въздишка, показваща колко много му липсват приятелите му излезе от гърдите му.
- Ех, де да не стоя сам, тук сега. - каза сам на себе си леко сбръчкал вежди Българ, надявайки се да се случи чудо и някой да се появи.
Вто Окт 25, 2011 10:48 am
